Диволика

<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:media="http://search.yahoo.com/mrss/"
	
	>

<channel>
	<title>Диволика</title>
	<link>https://divolika.bg</link>
	<description>Диволика</description>
	<pubDate>Thu, 14 May 2026 12:58:15 +0000</pubDate>
	<generator>https://divolika.bg</generator>
	<language>en</language>
	
		
	<item>
		<title>Nav mobile</title>
				
		<link>https://divolika.bg/Nav-mobile</link>

		<pubDate>Thu, 13 Jan 2022 19:34:23 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/Nav-mobile</guid>

		<description>
	︎ Начало
	︎︎︎

	︎&#38;nbsp;Записки
	︎︎︎

	︎ Книжки


	︎︎︎


︎ За нас

	︎︎︎


︎ Включи се
	︎︎︎
    
&#38;nbsp;

 
	︎
	︎

    
</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Начало</title>
				
		<link>https://divolika.bg/NACALO-1</link>

		<pubDate>Mon, 13 Feb 2023 15:12:08 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/NACALO-1</guid>

		<description>&#60;img width="871" height="930" width_o="871" height_o="930" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/a53d09e03d280a62730b7cca59e48a8d69f8f777decdd7d62ed275be5c221738/divolika-logo-transparent-bulgarian-small.png" data-mid="246681267" border="0" data-scale="15" data-no-zoom data-draggable data-icon-mode src="https://freight.cargo.site/w/871/i/a53d09e03d280a62730b7cca59e48a8d69f8f777decdd7d62ed275be5c221738/divolika-logo-transparent-bulgarian-small.png" /&#62;</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Записки</title>
				
		<link>https://divolika.bg/ZAPISKI</link>

		<pubDate>Thu, 13 Jan 2022 19:34:23 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/ZAPISKI</guid>

		<description>
	

Записки
	
Текстове и изображения,
които са ни направили впечатление 

—

 било то исторически находки, красиви идеи или незабравими хора.&#38;nbsp; ︎


</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Книжки</title>
				
		<link>https://divolika.bg/KNIZKI</link>

		<pubDate>Tue, 24 Mar 2026 16:40:29 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/KNIZKI</guid>

		<description>
	Книжки
	

Поръчай си безплатни копия от нашите авторски книжки или ги прочети/изтегли дигитално! ︎

</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>За нас</title>
				
		<link>https://divolika.bg/ZA-NAS</link>

		<pubDate>Wed, 08 Feb 2023 11:40:35 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/ZA-NAS</guid>

		<description>
	За нас

Диволѝка е сдружение с нестопанска цел в обществена полза със седалище в София, основано през 2020 г. Ние сме малък и сплотен екип от три куиър човечета /Ая + Нада + Криси/ работейки всеки според желанията и възможностите си, за да създадем обществото и околната среда, в които мечтаем да живеем.︎
&#60;img width="750" height="471" width_o="750" height_o="471" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/a4d2d99ec7fdd56ab935db2dc58a5a68c6a1f5537aa2de904ac47b6456f6639b/its-divolika.jpeg" data-mid="246449163" border="0" data-scale="100" src="https://freight.cargo.site/w/750/i/a4d2d99ec7fdd56ab935db2dc58a5a68c6a1f5537aa2de904ac47b6456f6639b/its-divolika.jpeg" /&#62;
︎ Форма за контакт
︎ divolika@disroot.org︎&#38;nbsp;@divolika.bg


Цели


ФЕМИНИЗЪМ: Подобряване на материалните условия на всички хора чрез борба срещу неравнопоставеността между половете и домашното насилие. Подкрепа за телесната автономност и грижа за менталното здраве. Елиминиране на сексизма и патриархалното потисничество. Документиране и популяризиране на историята и настоящето на феминистките движения в България и по света.
ЛГБТКИА+ ЕМАНЦИПАЦИЯ: Борба срещу дискриминацията на хора с куиър сексуалности и полови идентичности. Предоставяне на научни и културни ресурси с цел овластяване на ЛГБТКИА+ хората.
КЛИМАТИЧНА УСТОЙЧИВОСТ: Развиване на информираност и чувствителност към екологичната криза. Грамотност и активност по теми като биоразнообразие, планетарни граници и природни процеси.
ИЗКУСТВО: Развитие на социално ангажирано и експериментално изкуство. Обогатяване на културната среда чрез ангажиране и предоставяне на платформа на местни творци. Използване на изкуството като инструмент за образование, вдъхновение, социална сплотеност и развитие на критична и свободна мисъл.ДОСТЪПНОСТ И ПРЕСЕЧНОСТ: Включване на разнообразни перспективи в дейностите на сдружението. Интеграция на пресичащите се и специфичните нужди на жените, куиър хората, расовизираните хора, хората “с увреждания” и други групи в метода на работа на сдружението. Местна и международна солидарност, базирана на общочовешки ценности.


Дейности
︎ Организираме и участваме в събития, дискусии, работилници, обучения, общностни срещи, кампании, протести, културни и творчески програми и проекти;


︎ Документираме и популяризираме женски, куиър, екологични и други маргинализирани движения в България и по света; 


︎ Подкрепяме и публикуваме изкуство, както и авторски или преведени на български текстове;
︎ Извършваме издателска дейност; 


︎ Изготвяме и разпространяваме електронни и печатни издания и материали; 


︎ Разработваме и осъществяваме програми, проекти и инициативи, финансирани от български, европейски и международни институции, самостоятелно или в партньорство с други организации, колективи и инициативи; 


︎ Поддържаме този уебсайт и Инстаграм страницата ни.


Финансиране
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на
Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за 
тях.
С допълнителна подкрепа от 
FRIDA: The Young Feminist Fund и индивидуални дарения.
Можеш да ни подкрепиш тук.


&#60;img width="1268" height="565" width_o="1268" height_o="565" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/ef830a647885c18b88693efe90b9b343c500d7ffb4f7ce3e9a33a196b40dd534/BFFW-FullLogo-Dark.png" data-mid="246973431" border="0" data-scale="3" data-icon-mode src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/ef830a647885c18b88693efe90b9b343c500d7ffb4f7ce3e9a33a196b40dd534/BFFW-FullLogo-Dark.png" /&#62;&#38;nbsp; &#38;nbsp;&#38;nbsp;&#60;img width="4170" height="919" width_o="4170" height_o="919" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/5029fef144232e5cfa8508917a7ba81aa3928d83137728b270899ece5d1c4206/BG_Co-fundedbytheEU_RGB_BLACK-Outline.png" data-mid="246973426" border="0" data-scale="3" data-icon-mode src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/5029fef144232e5cfa8508917a7ba81aa3928d83137728b270899ece5d1c4206/BG_Co-fundedbytheEU_RGB_BLACK-Outline.png" /&#62; &#38;nbsp;&#38;nbsp;&#60;img width="194" height="100" width_o="194" height_o="100" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/586e6bfbb275e6dc6b5fe9c7e065c21901e9dd332d8ce6ef665412b6ae76ec6c/edited-frida-english-black.png" data-mid="247464276" border="0" data-scale="3" data-icon-mode src="https://freight.cargo.site/w/194/i/586e6bfbb275e6dc6b5fe9c7e065c21901e9dd332d8ce6ef665412b6ae76ec6c/edited-frida-english-black.png" /&#62;

 
</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Включи се</title>
				
		<link>https://divolika.bg/VKLYCI-SE</link>

		<pubDate>Thu, 14 May 2026 12:58:15 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/VKLYCI-SE</guid>

		<description>&#60;img width="1500" height="1226" width_o="1500" height_o="1226" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/360ad13f0d765f314e86b5a5d97579ef780ff4392313a8e758d2465510bf8dfe/contributor-illo-4.jpg" data-mid="248474655" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/360ad13f0d765f314e86b5a5d97579ef780ff4392313a8e758d2465510bf8dfe/contributor-illo-4.jpg" /&#62;


  Изпрати ни текст или изкуство
Двете ни главни печатни дейности са периодичното списание Венчелистче и отделни книжки на определени теми (например От Индиго до Акрил за модната индустрия). Освен това имаме раздел Записки за дигитални публикации в този сайт. Можем да включим твоя авторски труд в която и да е от тези дейности.


Тематики
Печатните ни издания имат определени теми, които обявяваме в отворени покани — намерете ги тук.

Дигиталните ни Записки са главно насочени към феминизъм, ЛГБТКИА+ еманципация и климатична устойчивост, но всякакви социално ангажирани теми са добре дошли.


ФорматиИзследване


—

 Статия, съдържаща оригинални доклади, интервюта и експертизи от специалисти по дадена тема.
Есе


—&#38;nbsp;Свободен нехудожествен разказ от лична перспектива, използван за илюстриране на концепция или преживяване.
Профил

— 

История, съсредоточена около конкретен човек, съдържаща детайли и цитати от работата и живота им.
Рецензия


— 

Вашите мисли около определена постановка, изложба, филм или друго произведение на изкуството или културно събитие.
Превод


— 

Приемаме преводи на ключови текстове, стига да имате правата или разрешение от авторите.
Художествени текстове и поезия


— 

Също са добре дошли, стига да са по темата. ︎


Проверка на факти и източници
Всяко фактическо твърдение трябва да сочи към източник. Примери за приемливи източници включват: интервюта, академични трудове и научни изследвания, надеждни публикации, медии и книги. Молим само за първични източници (не статия, цитираща друг източник). Източници и линковете към тях трябва да са изброени в края на текста.


Заплащане
Имаме заделен бюджет за определени печатни издания, но винаги можем да обсъдим хонорар и за друг труд. Заплащането за текст или изкуство варира от €50 до €300.
Ще изработим договор, а възнаграждението ще ви бъде изплатено по банков път или в брой след извършване и одобрение на дейността, заложена в договора.


  Партнирай си с нас
Ако ти или твоята организация/колектив/инициатива имате план за събитие, дискусия, работилница, обучение, общностна среща, кампания, протест, културна или творческа програма или нещо друго, в което бихме се вписали — не се чудете, ами ни пишете! Ще се радваме да се свържем и да предприемем действия заедно.


  Поръчай си безплатни книжки
Можеш да си поръчаш от нашите авторски книжки и списания. Изпращаме ги в рамките на седмица до офис на куриер или адрес в България с доставка за твоя сметка (за чужбина — свържете се с нас). Ако си част от общностен център, клуб за четене, социално-ангажирана организация или искаш да раздадеш повечко копия — пиши ни и ще се радваме да ти изпратим.


  Подкрепи ни финансово
Можеш да подкрепиш Сдружение “Диволика” (ЕИК: 206293722) с финансово дарение тук. Платформата Stripe приема плащания чрез карта, банков трансфер, Revolut Pay и др. 100% от даренията ти ще се превърнат в печатни издания, които ще раздадем безплатно.


    </description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Анастасия Димитрова: първата българска учителка</title>
				
		<link>https://divolika.bg/ANASTASIY-DIMITROVA-P-RVATA-B-LGARSKA-UCITELKA</link>

		<pubDate>Tue, 12 May 2026 12:33:56 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/ANASTASIY-DIMITROVA-P-RVATA-B-LGARSKA-UCITELKA</guid>

		<description>
	

&#60;img width="1080" height="1668" width_o="1080" height_o="1668" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/b81d0e53e44ec1df40db4b680f7b5b357fc88a7bb91dc58dcbd9d907df8e2fb6/orig.jpg" data-mid="248187821" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/b81d0e53e44ec1df40db4b680f7b5b357fc88a7bb91dc58dcbd9d907df8e2fb6/orig.jpg" /&#62;

Анастасия Димитрова:
първата българска учителка


12-май-2026︎︎︎ България


Родена е в Плевен на 12 май 1815 г. Дете на бедни родители, баща ѝ Димитър е ковач, а майка ѝ Цвета е прислужница в дома на хаджи Йоца Хицовица Ангелиноолу, където отсядат църковни гости от Враца.


Именно там се състои съдбоносната среща на малкото момиче с врачанския митрополит Агапий и майка му Евгения. Митрополитът е известен с това, че съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език, има и големи заслуги за развитието на учебното дело. Майка му пък е радетелка на девическото образование по българските земи.


Едва 7-годишна, Анастасия е изпратена за помощница във владишкия дом. Евгения се привързва силно към момичето и го приема като родна дъщеря, каквато не е имала. Оценявайки будния ѝ ум, тя моли сина си да образова вече порасналата девойка и да я подготви за учителка. След 13 години, желанието ѝ се сбъдва. Анастасия е изпратена в Калоферския девически манастир "Въведение Богородично", където изучава първоначално славянски език, а след това и гръцки. Освен сестрите от манастира, нейни учители са едни от най-просветените хора по това време - Райно Попович, Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и Брайко Хаджигенович, който вече използвал взаимоучителната метода на Неофит Рилски. По препоръка на митрополит Агапий те ѝ преподават светски науки като география, история, граматика, аритметика и др. Анастасия учи наравно с момчетата.


Момичето остава в обителта 3-4 години, през което време нейната благодетелка умира. Младата жена се завръща в родния Плевен, където вече живее владиката. Той се обръща към нея с думите: "За да се изпълни желанието и обещанието на майка ми, ти ще станеш учителка на женските деца тук. Защото тя много желаеше да види българско училище за момичетата, но немà живот да види."

&#60;img width="1592" height="1080" width_o="1592" height_o="1080" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/3bcd2cba280a5ee3ebaee4af94fb9743c53124bc7d83a6b0fa6f0bf6b054e4c3/orig-1.jpg" data-mid="248187815" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/3bcd2cba280a5ee3ebaee4af94fb9743c53124bc7d83a6b0fa6f0bf6b054e4c3/orig-1.jpg" /&#62;
Църквата "Св. Николай" в Плевен. Края на XIX в.Източник: "Изгубената България"


И наистина, през месец октомври 1841 г. в килия към църквата "Св. Николай" в Плевен, Анастасия Димитрова открива първото българско девическо училище, а тя самата става първата светска учителка у нас. Веднага училището се изпълва с ученички - двайсетина момичета от града. Първоначално те изписват букви и числа в пясъчни сандъчета, по-късно започват да пишат с калем върху дъсчици (панакиди), намазани с восък. Тъй като по това време няма глобуси, вместо тях се ползва менче, пълно с вода, в което плуват дървени дъсчици с изписани върху тях имената на континентите и държавите.

&#60;img width="1621" height="1080" width_o="1621" height_o="1080" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/b2a4a49605420b5f8261640af2ac88ad987f968abfd4badaf60d2653592288c6/orig-2.jpg" data-mid="248187816" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/b2a4a49605420b5f8261640af2ac88ad987f968abfd4badaf60d2653592288c6/orig-2.jpg" /&#62;


Възстановка на първата класна стая на училището.Източник: "Изгубената България"


Много от първенците на града и будни граждани подпомагат новооткритото училище, като изпращат в него децата си. По-бедните плащат на учителката с различни продукти, като брашно, яйца, плодове, дърва за огрев. За най-бедните църковното настоятелство събира средства, за да могат и те да се ограмотят поне в четене и писане. Но както често се случва, и на това начинание се намерили противници, които всячески се опитвали да отклонят девойките от образование.&#60;img width="1589" height="1080" width_o="1589" height_o="1080" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/710a23c6a912357cf3390ba61ba79569c512d1f63acd4c5be05b5581f5adef2c/orig-4.jpg" data-mid="248187818" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/710a23c6a912357cf3390ba61ba79569c512d1f63acd4c5be05b5581f5adef2c/orig-4.jpg" /&#62;


Ученички в девическа гимназия. 20-те години на ХХ век.Източник: "Изгубената България"


Независимо от пречките, за кратко време училището си изгражда добро име и за него научават навред из България. От Враца, Ловеч, Свищов започват да прииждат ученички, жадни за знания. След 3-годишно обучение те се пръсват по четирите краища на страната и на свой ред отварят училища. Така например Цвета Кръстенякова, дъщеря на хора от заможен род, пристига от Враца и става най-прилежна от всички. След връщането си в родния град през 1844-45 г. тя открива девическо училище, посещавано от 130 момичета. Парашкева Нейкова прави същото в Ловеч, а Пелагия – в Свищов. През 1858 г. Сава Филаретов отваря първото девическо училище в София. Така почти нереалната за първите десетилетия на XIX век мечта на починалата Евгения била възприета от по-голямата част от българите.


&#60;img width="1619" height="1080" width_o="1619" height_o="1080" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/f79bed936ed637c5684e0e357ed5ee0859097b8e07ef4391e6919e1b13197fa7/orig-5.jpg" data-mid="248187819" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/f79bed936ed637c5684e0e357ed5ee0859097b8e07ef4391e6919e1b13197fa7/orig-5.jpg" /&#62;


Ученички от 8-и клас на Бургаската девическа гимназия със своята учителка, Бургас 1925 г.
Източник: "Изгубената България"


След като се омъжва през 1852 г., Анастасия Димитрова напуска училището. Съпругът ѝ обаче скоро умира и тя отново, с още по-голям устрем, се впуска в нови начинания. Започнала да говори вече за пробуждане и свобода, просветителката си навлича гнева на османските власти. Повикана пред тях, тя смело им заявява: "И да ме затворите, и да ме убиете даже, няма да има полза от това, защото народът трябва да учи своя език, да познава своята история и вие не можете да го спрете, той видя вече истината. Ако мене убиете, още по-силно ще се развие народното чувство". Османците се надсмиват над думите ѝ и оставят "тая луда жена" на свобода.
&#60;img width="1418" height="1080" width_o="1418" height_o="1080" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/ded21206018dd5ef8614c2eeb0be1e01abccb45cdc38b6846e6c213717c814fe/orig-6.jpg" data-mid="248187820" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/ded21206018dd5ef8614c2eeb0be1e01abccb45cdc38b6846e6c213717c814fe/orig-6.jpg" /&#62;


Ученички от девическата гимназия във Варна, набор 1920 г.
Източник: "Изгубената България"
Наставница Анастасия, както започват да я наричат, посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си. На 70-годишна възраст тя приема монашеско име Анна и през 1894 г. напуска Плевен и отива на поклонение в Йерусалим, където умира през март 1898 г. на 83 години.


︎&#38;nbsp;Илиана Иванова, "Изгубената България" (Редакция: Ая)
︎

︎ Източници:

1 ︎︎︎ Текст:&#38;nbsp;impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya/anastasiya-dimitrova-parvata-balgarska-uchitelka 


2 ︎︎︎ Снимки: 
 lostbulgaria.com
	

</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Сестрите Мирабал</title>
				
		<link>https://divolika.bg/SESTRITE-MIRABAL</link>

		<pubDate>Wed, 25 Mar 2026 17:44:01 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/SESTRITE-MIRABAL</guid>

		<description>
	
&#60;img width="1280" height="720" width_o="1280" height_o="720" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/330221a058243b0208405be810950f38cf7f2c9be4cdab83a5760528cbd2c227/Mirabal-Sisters.jpg" data-mid="246789191" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/330221a058243b0208405be810950f38cf7f2c9be4cdab83a5760528cbd2c227/Mirabal-Sisters.jpg" /&#62;

Сестрите Мирабал
24-ноември-2025


︎︎︎

Съпротива


︎︎︎


Илюстрация


︎︎︎


За оцветяване


&#60;img width="3240" height="4050" width_o="3240" height_o="4050" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/30854c9ecb5c6cf5851d4fad39e1c54d7dfdc675c4bd284000b685326da3b119/Mirabal_Sisters.jpg" data-mid="246676664" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/30854c9ecb5c6cf5851d4fad39e1c54d7dfdc675c4bd284000b685326da3b119/Mirabal_Sisters.jpg" /&#62;
&#60;img width="3240" height="4050" width_o="3240" height_o="4050" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/49681344a2ceadfd153c82e7d5b13c4eae8802a6d3ca6f033575a6eddb6fb65c/Mirabal_Sisters-Coloring-Page-by-Nada-ree.jpg" data-mid="246676677" border="0" alt="За оцветяване" data-caption="За оцветяване" src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/49681344a2ceadfd153c82e7d5b13c4eae8802a6d3ca6f033575a6eddb6fb65c/Mirabal_Sisters-Coloring-Page-by-Nada-ree.jpg" /&#62;


На 25 ноември си спомняме сестрите Мирабал, доминикански революционерки и активистки. Три от тях, Патриа, Минерва и Мария Тереза Мирабал, участват в съпротивата срещу диктатурата на Рафаел Трухильо, което води до бруталното им убийство по негова заповед. 
Патриа, най-голямата, казва: „Не можем да позволим на децата ни да растат в този корумпиран и тираничен режим. Трябва да се борим срещу него и аз съм готова да се откажа от всичко, дори от живота си, ако е необходимо.“
Минерва отхвърля сексуалния тормоз на Трухильо. Тя става първата жена, завършила юридическо училище в Доминиканската Република, но Трухильо ѝ отказва лиценз да практикува. „Ако ме убият, ще протегна ръцете си от гроба и ще бъда по-силна.“
Мария Тереза, най-младата, изучава математика. Тя казва: „Може би това, което е най-близо, е смъртта, но тази идея не ме плаши. Ще продължим да се борим за това, което е справедливо.“
Заедно със съпрузите си те сформират ъндърграунд движението 1J4, използвайки кодовото име Las Mariposas (Пеперудите). Всички в семейството, включително тийнейджърите на Патриа, разпространяват брошури с разкрития за всичките хора, които Трухильо е убил, и добиват материали за оръжия и бомби, които да използват, когато дойде време открито да се разбунтуват.
На 25 ноември 1960 г. те са убити по заповед на Трухильо. Тяхната оцеляла сестра, Дедé, отглежда децата им и запазва наследството им. Шест месеца след като поръчва бруталното убийство на Las Mariposas, самият Трухильо е убит. Събитие, което в Доминиканската Република наричат „ajusticimiento“ - справедлива екзекуция. Убийството на Las Mariposas е признато като ключов фактор за падането на режима.
В тяхна чест ООН определя 25 ноември за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жени.
Споделете историята им и се присъединете към демонстрациите и събитията в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Габрово, Казанлък и по целия свят. ✊
Можете да свалите безплатната страничка за оцветяване оттук ︎︎︎.︎ Nada


</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Джейн Гудол</title>
				
		<link>https://divolika.bg/DZEIN-GUDOL</link>

		<pubDate>Wed, 25 Mar 2026 16:55:33 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/DZEIN-GUDOL</guid>

		<description>
	
&#60;img width="1024" height="680" width_o="1024" height_o="680" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/e484a7b216624adfbe31991b84b5ce1ad0ccc4b005280d0500d66adc1d0d1c31/Jane_Goodall-1024x680.png" data-mid="246730003" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/e484a7b216624adfbe31991b84b5ce1ad0ccc4b005280d0500d66adc1d0d1c31/Jane_Goodall-1024x680.png" /&#62;

Джейн Гудол

22-октомври-2025︎︎︎ Екология


︎︎︎ Илюстрация


︎︎︎

 За оцветяване
	
&#60;img width="3240" height="4050" width_o="3240" height_o="4050" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/ce9a675c5a11561ed7c806335a3a0ed6b7a50bdd48acc930a355ef5d199c4c7a/Jane_Goodall_large.jpg" data-mid="246676745" border="0" alt="Това е моята илюстрация в чест на Джейн Гудол (1934 &#38;ndash;2025)" data-caption="Това е моята илюстрация в чест на Джейн Гудол (1934 –2025)" src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/ce9a675c5a11561ed7c806335a3a0ed6b7a50bdd48acc930a355ef5d199c4c7a/Jane_Goodall_large.jpg" /&#62;
&#60;img width="3240" height="4050" width_o="3240" height_o="4050" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/3d11f32f04fd87236152ea9057e1ba3f0a5041b0eb8941c16bdfe8540484033d/Jane_Goodall-coloring-page_.jpg" data-mid="246676731" border="0" alt="За оцветяване" data-caption="За оцветяване" src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/3d11f32f04fd87236152ea9057e1ba3f0a5041b0eb8941c16bdfe8540484033d/Jane_Goodall-coloring-page_.jpg" /&#62;


Реших да я нарисувам в дивата природа, катереща се по дърво със семейство шимпанзета. През живота си Гудол е прекарала над шест десетилетия в националния парк Гомбе Стрийм - място, което е обичала дълбоко.
В края на 50-те години на миналия век тя навлиза в доминираната от мъжете област на приматологията и я революционизира, като документира, че шимпанзетата са индивиди, които споделят много ключови черти с хората. Тя дава на шимпанзетата имена като Дейвид Грейбиърд и Фло, като се противопоставя на научния метод да им се присвояват номера, и вижда техните отличителни характери, способността им да изпитват радост, тъга, състрадание, както и агресия. 
Това дълбоко нейно вярване се е отнасяло за всичко живо. Тя е била вегетарианка, като категорично е заявявала, че селскостопанските животни са „много по-съзнателни и интелигентни, отколкото някога сме си представяли, и въпреки че са отглеждани като домашни роби, те са индивидуални същества със свои права“. 
През 1977 г. тя основава Института „Джейн Гудол“, за да насърчава опазването на дивата природа, а през 1991 г. - младежката програма „Roots &#38;amp; Shoots“. Гудол създава резервати за диви животни и проекти за презалесяване в Африка и провежда кампания за прекратяване на тестовете върху животни. Тя е учен, превърнал се в активист, и прекарва остатъка от живота си, посветена на борбата срещу видизма (дискриминирането на нечовешките живи същества) и климатичните промени. Джейн предоставя възможности на младите хора да работят по въпроси, свързани с околната среда, опазването на природата и хуманитарните проблеми. Ще ни липсва много.Можете да свалите безплатната страничка за оцветяване оттук ︎︎︎

︎&#38;nbsp;Nada


</description>
		
	</item>
		
		
	<item>
		<title>Животът на лесбийките в България през 90-те</title>
				
		<link>https://divolika.bg/ZIVOT-T-NA-LESBIIKITE-V-B-LGARIY-PREZ-90-TE</link>

		<pubDate>Thu, 02 Apr 2026 17:23:18 +0000</pubDate>

		<dc:creator>Диволика</dc:creator>

		<guid isPermaLink="true">https://divolika.bg/ZIVOT-T-NA-LESBIIKITE-V-B-LGARIY-PREZ-90-TE</guid>

		<description>
	

Животът на лесбийките в България през 90-те

24-юли-2023︎︎︎ Куиър архиви


︎︎︎ България


	&#60;img width="1291" height="778" width_o="1291" height_o="778" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/08ca9ded0393b1f44d9ead8e4cd16d99b42644a58430a13bb9bbd370c28c2365/--part-3-wordpress-cover.jpg" data-mid="246792265" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/08ca9ded0393b1f44d9ead8e4cd16d99b42644a58430a13bb9bbd370c28c2365/--part-3-wordpress-cover.jpg" /&#62;
Горе в средата 

—

 Десислава Петрова/Деси Солджъра1; горе в ляво 

—

 воугинг в дискотека “Спартакус”, от личния архив на Надя Чолакова2; най-дясно 

—

 Йоана Захариева, лице на дискотека “Спартакус”3; отдолу 

—

 участник в “Тамара Найт Шоу“, шоу за преобличане, Златни Пясъци (1998)4


Историите на ЛГБТИ+ българите от миналото са рядко обсъждани, а тези на куиър българките сякаш се намират още по-трудно.

Едно голямо и особено важно изключение е българският лектор и активист Моника Писанкънева. Родена през 1968-ма година, тя е една от най-разпознаваемите фигури от ранното ЛГБТИ+ движение в България. Тя е може би най-известна като основател на фондация ,,Билитис’’, както и на ,,Джемини’’, първото НПО в страната, занимаващо се изцяло с проблеми на общността.5

В този текст предоставям кратък синопсис (резюме) и превод на нейната антропологична статия „Reflections on Butch-Femme and the Emerging Lesbian Community in Bulgaria“, или на български, „Размисли върху буч-фем и възникващата лесбийска общност в България“.6

Накратко в речника на куиър жените, буч означава „мъжествена“, а фем 

—

 „женствена“ жена.7

Статията е публикувана през 2002-ра година само на английски език в ‘’Journal of Lesbian Studies’’ (,,Журнал за лесбийски изследвания”) и разказва историите на няколко български лесбийки. Всички имена употребени в оригиналния текст и това резюме са псевдоними.

Народна Република България (1944-1990г.) декриминализира хомосексуалността през 1968-ма година, вследствие на ареста на 26 гей мъже и небинарни българи през 1963-та, включително и известните Емил Димитров и Георги Паскалев.8

Сексуалността на жените в този контекст не e повод на дискусия по време на социалистическия режим, a историите им са почти изцяло изтрити от историята.

Според Писанкънева, повечето лесбийски отношения от този период са били извънбрачни афери между жени, омъжени за мъже. Като причина за това е дадена пълната икономическа и социална зависимост на жените от хетеросексуални бракове по време на еднопартийния режим.

Катя е една от малкото българки самоопределящи се като лесбийки по време на социалистическия режим. Тя споделя с Писанкънева за множеството си връзки с жени по това време, всички от които са възприемали себе си като хетеросексуални. В тях тя играе „по-активната роля“.

След падането на режима, за Катя става възможно да създаде 10-годишна романтична връзка с жена. В тази връзка тя приема „по-традиционно женствената“ роля, нарича се „съпругата“, а партньорката ѝ 

—

„съпруг“. Катя работи почасово и се грижи за домакинството, докато приятелката ѝ печели основните приходи за семейството. Съпругата се облича по „женствен“, а ,,съпругът’’ по „мъжествен“ начин.

Писанкънева пише, че първите гей барове и дискотеки в България отварят врати 1995-та година. Може би най-емблематичните от които, е клуб ,,Спартакус’’ (тогава разположен в подлеза пред СУ).

В края на 90-те, гей клубове и барове започват да отварят врати и в Пловдив и Варна.

Сред лесбийския нощен живот, андрогинната и унисекс модата стават популярни. Разделението по джендър роли като ,,буч’’ и ,,фем’’ се възприема като старомодно и младите двойки споделят, че ролята им във връзката постоянно се мени.

Д. е на 20 години и всички ѝ викат „Солджъра“. Тя започва да излиза с жени когато е на 14 и казва, че е „израснала заедно с гей живота в София“. Нарича дискотеката ,,Спартакус’’ свой дом. Харесва унисекс модата и се описва като „по-активната“ във връзките си, но не вярва, че традиционните роли имат значение в лесбийските връзки.


&#60;img width="1205" height="685" width_o="1205" height_o="685" data-src="https://freight.cargo.site/t/original/i/789cbcb5b849740404f8caf6b151b482c9c1a971bbd1bf6a3fcbcc08476f5b28/article-photo-collage.jpg" data-mid="246792267" border="0"  src="https://freight.cargo.site/w/1000/i/789cbcb5b849740404f8caf6b151b482c9c1a971bbd1bf6a3fcbcc08476f5b28/article-photo-collage.jpg" /&#62;


Най-ляво 

—

 Десислава Петрова/Деси Солджъра; по-малките фигури 

—

 воугинг в дискотека “Спартакус”, от личния архив на Надя Чолакова; в средата 

—

 участник в “Тамара Найт Шоу”, шоу за преобличане, Златни Пясъци (1998); най-дясно 

—

 Йоана Захариева, лице на дискотека “Спартакус”


Лесбийки на възрастта на Катя, над 40 години в края на 90-те, рядко имат достъп до тази новосформираща се българска куиър култура.

Младите лесбийки по това време за първи път имат допир до международната лесбийска субкултура. Това е възможно благодарение на интернета, който става все по-широко достъпен, както и чрез историите на български лесбийки пътували извън България — нещо, което става сравнително достъпно за средностатическия българин едва през последното десетилетие на 20-ти век.

Появяват се и първите български лесбийки сървъри, форуми и онлайн чатове, които улесняват намирането на партньор.

Все пак, реалността на лесбийските двойки живеещи в по-малките български градове изглежда доста по-различна.

Една такава двойка се свързва с Писанкънева. Джина е на 27 и много женствена — дълга коса, грим, токчета. Приятелката ѝ от седем години, Дана, е на 25 и „прилича на момче“

—

 носи кожени якета, верига на врата, черни кожени ботуши и дънки.

Родителите на Джина никога не са се запознавали лично с Дана и си мислят, че тя е мъж. Толерират тайните срещи между двете, защото вярват, че връзката ще се превърне в хетеросексуален брак.

Родителите на Дана не я притискат да се омъжва и са приели, че поради мъжествения ѝ вид „мъжете няма да я харесат“.

Двойката имала много повече свобода живеейки в Пловдив като студентки и планират да се установят там дългосрочно. В техния град не са срещали други двойки като тях.

Писанкънева окуражава решението на двете млади жени, но и признава колко трудно е то. По това време икономическата сила на жените е значително по-слаба от тази на мъжете. Заплатите на професиите достъпни за жени не са достатъчни за нормално съществуване. Поради това и повечето жени от по-малките градове живеят с родителите си до сватбата си.

В дългосрочните лесбийски връзки от този период, по-традиционно женствените жени често изкарват основния доход за семейството, поради факта, че външността им позволява да се впишат по-лесно в широкото хетеронормативно общество. Мъжествените жени най-често намират нископлатена работа като продавачки в магазини, строители или обслужващи работници, без значение от квалификациите им.

Мег е на 30 години и се е преместила от родния си град във Варна, тогава известна като „лесбийската столица на България“ сред лесбийките в страната.

Гей и лесбийската култура във Варна започва да се развива през 1997-ма година, когато се отваря първата такава дискотека в града. Скоро отваря и втора. Лесбийките са отворени със сексуалността си и са важна част от гей живота в морската столица.

През същата година Мег среща и първата си дългосрочна приятелка Ники. И двете са „мъжествени“ и предпочитат унисекс облеклото. Мег споделя със задоволство, че в някои дискотеки са ѝ искали входна такса като за мъж, а често случайни тийнейджъри се обръщат към нея и Ники с, „Ей, момчета“.

Ники нарича Мег „жена ми“ и казва, че тя е ,,мъжът’’ в къщата. Въпреки това, тя е отговорна за домакинската работа в дома им, което не е логично според тях, но пък и не ги притеснява.

Двойката се разделя след три години и Мег се влюбва в Сия – бивша национална шампионка по каяк, със също така мъжествен външен вид.

Лия е студент на 22 години и се издържа благодарение на работата си като стриптийзьорка. Започва да се самоопределя като лесбийка на много ранна възраст, а на 18 години започва първата си двегодишна връзка с жена.

Има традиционно женствен вид, а гаджето ѝ Ивон изглежда джендър неутрално, с бръсната глава и спортно облекло. Ивон винаги гледа Лия докато се съблича пред публика и след шоуто винаги я прибира вкъщи.

Двойката е заедно постоянно и те не се притесняват да се държат за ръце или да се целуват на обществени места. Според Писанкънева това е доста смело, предвид доминиращите социални нагласи към гей двойките.

Лия споделя, че въпреки това, че има дълга коса и носи грим, се вижда като ,,мъжа’’ във връзката, и че ако има финансовата възможност ще си направи ЖКМ (жена-към-мъж) операция.9

Тина е на 26 и се хвали, че е спала с над 100 жени, с повечето от които само за една вечер. Любимият ѝ спорт е бокса и като малка е искала „да бъде мъж“. Около три години преди интервюто се е самоопределяла с американския термин „стоун буч“, или „мъжествена лесбийка“, която не иска да бъде докосвана по време на секс.

Тя признава, че повечето ѝ ранни сексуални партньорки са се определяли като хетеро жени, което я е карало да се чувства длъжна „да играе ролята на мъж“. След като ЛГБТИ+ общността започва да става по-видима в София през 1997-ма, Тина се запознава с други андрогинно изглеждащи лесбийки като нея и от тогава се чувства по-комфортно с пасивната роля в секса.

Писанкънева обобщава, че през 90-те и 2000-те, роли подобни на ,,буч’’ и ,,фем’’ са по-често срещани сред по-възрастните лесбийски двойки и сред тези, живеещи в по-малки населени места. Междувременно, куиър жените в по-големите градове с достъп до ЛГБТИ+ безопасни места и други хора от общността, рядко се определят като само мъжествени или само женствени.︎ Милана Николова
︎

︎ Източници:

1&#38;nbsp;︎︎︎ blitz.bg/gallery/desi-soldzhra-napadnakha-me-kato-zhivotno-shchyakha-da-me-prebiyat-s-palki_news188238.html
2

 ︎︎︎ 

biographbg.files.wordpress.com/2012/02/spartacus_01.jpg
3

 ︎︎︎ 

dragbg.sofiaqueerforum.org/articles/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-tamara-night-show/
4

 ︎︎︎ 

dragbg.sofiaqueerforum.org/assets/images/gallery/archive-of-tamara-night-show/000%20Elza.jpg
5

 ︎︎︎ 

lentata.com/page_4502.html
6

 ︎︎︎ 

tandfonline.com/doi/abs/10.1300/J155v06n02_17
7

 ︎︎︎ 

gender.land/buch-butch-i-fem-femme/
8

 ︎︎︎ 

emerging-europe.com/after-hours/sofia-pride-how-and-why-bulgaria-legalised-homosexuality-in-the-1960s/;
9

 ︎︎︎ 

marginalia.bg/aktsent/kuiar-rechnik-za-da-se-razbirame/


</description>
		
	</item>
		
	</channel>
</rss>