Животът на лесбийките в България през 90-те

24-юли-2023


︎︎︎ Куиър архиви

︎︎︎ България

Историите на ЛГБТИ+ българите от миналото са рядко обсъждани, а тези на куиър българките сякаш се намират още по-трудно.

Едно голямо и особено важно изключение е българският лектор и активист Моника Писанкънева. Родена през 1968-ма година, тя е една от най-разпознаваемите фигури от ранното ЛГБТИ+ движение в България. Тя е може би най-известна като основател на фондация ,,Билитис’’, както и на ,,Джемини’’, първото НПО в страната, занимаващо се изцяло с проблеми на общността.⁵

В този текст предоставям кратък синопсис (резюме) и превод на нейната антропологична статия „Reflections on Butch-Femme and the Emerging Lesbian Community in Bulgaria“, или на български, „Размисли върху буч-фем и възникващата лесбийска общност в България“.⁶

Накратко в речника на куиър жените, буч означава „мъжествена“, а фем — „женствена“ жена.⁷

Статията е публикувана през 2002-ра година само на английски език в ‘’Journal of Lesbian Studies’’ (,,Журнал за лесбийски изследвания”) и разказва историите на няколко български лесбийки. Всички имена употребени в оригиналния текст и това резюме са псевдоними.

Народна Република България (1944-1990г.) декриминализира хомосексуалността през 1968-ма година, вследствие на ареста на 26 гей мъже и небинарни българи през 1963-та, включително и известните Емил Димитров и Георги Паскалев.⁸

Сексуалността на жените в този контекст не e повод на дискусия по време на социалистическия режим, a историите им са почти изцяло изтрити от историята.

Според Писанкънева, повечето лесбийски отношения от този период са били извънбрачни афери между жени, омъжени за мъже. Като причина за това е дадена пълната икономическа и социална зависимост на жените от хетеросексуални бракове по време на еднопартийния режим.

Катя е една от малкото българки самоопределящи се като лесбийки по време на социалистическия режим. Тя споделя с Писанкънева за множеството си връзки с жени по това време, всички от които са възприемали себе си като хетеросексуални. В тях тя играе „по-активната роля“.

След падането на режима, за Катя става възможно да създаде 10-годишна романтична връзка с жена. В тази връзка тя приема „по-традиционно женствената“ роля, нарича се „съпругата“, а партньорката ѝ — „съпруг“. Катя работи почасово и се грижи за домакинството, докато приятелката ѝ печели основните приходи за семейството. Съпругата се облича по „женствен“, а ,,съпругът’’ по „мъжествен“ начин.

Писанкънева пише, че първите гей барове и дискотеки в България отварят врати 1995-та година. Може би най-емблематичните от които, е клуб ,,Спартакус’’ (тогава разположен в подлеза пред СУ).

В края на 90-те, гей клубове и барове започват да отварят врати и в Пловдив и Варна.

Сред лесбийския нощен живот, андрогинната и унисекс модата стават популярни. Разделението по джендър роли като ,,буч’’ и ,,фем’’ се възприема като старомодно и младите двойки споделят, че ролята им във връзката постоянно се мени.

Д. е на 20 години и всички ѝ викат „Солджъра“. Тя започва да излиза с жени когато е на 14 и казва, че е „израснала заедно с гей живота в София“. Нарича дискотеката ,,Спартакус’’ свой дом. Харесва унисекс модата и се описва като „по-активната“ във връзките си, но не вярва, че традиционните роли имат значение в лесбийските връзки.




Лесбийки на възрастта на Катя, над 40 години в края на 90-те, рядко имат достъп до тази новосформираща се българска куиър култура.

Младите лесбийки по това време за първи път имат допир до международната лесбийска субкултура. Това е възможно благодарение на интернета, който става все по-широко достъпен, както и чрез историите на български лесбийки пътували извън България — нещо, което става сравнително достъпно за средностатическия българин едва през последното десетилетие на 20-ти век.

Появяват се и първите български лесбийки сървъри, форуми и онлайн чатове, които улесняват намирането на партньор.

Все пак, реалността на лесбийските двойки живеещи в по-малките български градове изглежда доста по-различна.

Една такава двойка се свързва с Писанкънева. Джина е на 27 и много женствена — дълга коса, грим, токчета. Приятелката ѝ от седем години, Дана, е на 25 и „прилича на момче“ — носи кожени якета, верига на врата, черни кожени ботуши и дънки.

Родителите на Джина никога не са се запознавали лично с Дана и си мислят, че тя е мъж. Толерират тайните срещи между двете, защото вярват, че връзката ще се превърне в хетеросексуален брак.

Родителите на Дана не я притискат да се омъжва и са приели, че поради мъжествения ѝ вид „мъжете няма да я харесат“.

Двойката имала много повече свобода живеейки в Пловдив като студентки и планират да се установят там дългосрочно. В техния град не са срещали други двойки като тях.

Писанкънева окуражава решението на двете млади жени, но и признава колко трудно е то. По това време икономическата сила на жените е значително по-слаба от тази на мъжете. Заплатите на професиите достъпни за жени не са достатъчни за нормално съществуване. Поради това и повечето жени от по-малките градове живеят с родителите си до сватбата си.

В дългосрочните лесбийски връзки от този период, по-традиционно женствените жени често изкарват основния доход за семейството, поради факта, че външността им позволява да се впишат по-лесно в широкото хетеронормативно общество. Мъжествените жени най-често намират нископлатена работа като продавачки в магазини, строители или обслужващи работници, без значение от квалификациите им.

Мег е на 30 години и се е преместила от родния си град във Варна, тогава известна като „лесбийската столица на България“ сред лесбийките в страната.

Гей и лесбийската култура във Варна започва да се развива през 1997-ма година, когато се отваря първата такава дискотека в града. Скоро отваря и втора. Лесбийките са отворени със сексуалността си и са важна част от гей живота в морската столица.

През същата година Мег среща и първата си дългосрочна приятелка Ники. И двете са „мъжествени“ и предпочитат унисекс облеклото. Мег споделя със задоволство, че в някои дискотеки са ѝ искали входна такса като за мъж, а често случайни тийнейджъри се обръщат към нея и Ники с, „Ей, момчета“.

Ники нарича Мег „жена ми“ и казва, че тя е ,,мъжът’’ в къщата. Въпреки това, тя е отговорна за домакинската работа в дома им, което не е логично според тях, но пък и не ги притеснява.

Двойката се разделя след три години и Мег се влюбва в Сия – бивша национална шампионка по каяк, със също така мъжествен външен вид.

Лия е студент на 22 години и се издържа благодарение на работата си като стриптийзьорка. Започва да се самоопределя като лесбийка на много ранна възраст, а на 18 години започва първата си двегодишна връзка с жена.

Има традиционно женствен вид, а гаджето ѝ Ивон изглежда джендър неутрално, с бръсната глава и спортно облекло. Ивон винаги гледа Лия докато се съблича пред публика и след шоуто винаги я прибира вкъщи.

Двойката е заедно постоянно и те не се притесняват да се държат за ръце или да се целуват на обществени места. Според Писанкънева това е доста смело, предвид доминиращите социални нагласи към гей двойките.

Лия споделя, че въпреки това, че има дълга коса и носи грим, се вижда като ,,мъжа’’ във връзката, и че ако има финансовата възможност ще си направи ЖКМ (жена-към-мъж) операция.⁹

Тина е на 26 и се хвали, че е спала с над 100 жени, с повечето от които само за една вечер. Любимият ѝ спорт е бокса и като малка е искала „да бъде мъж“. Около три години преди интервюто се е самоопределяла с американския термин „стоун буч“, или „мъжествена лесбийка“, която не иска да бъде докосвана по време на секс.

Тя признава, че повечето ѝ ранни сексуални партньорки са се определяли като хетеро жени, което я е карало да се чувства длъжна „да играе ролята на мъж“. След като ЛГБТИ+ общността започва да става по-видима в София през 1997-ма, Тина се запознава с други андрогинно изглеждащи лесбийки като нея и от тогава се чувства по-комфортно с пасивната роля в секса.

Писанкънева обобщава, че през 90-те и 2000-те, роли подобни на ,,буч’’ и ,,фем’’ са по-често срещани сред по-възрастните лесбийски двойки и сред тези, живеещи в по-малки населени места. Междувременно, куиър жените в по-големите градове с достъп до ЛГБТИ+ безопасни места и други хора от общността, рядко се определят като само мъжествени или само женствени.

︎ Милана Николова


︎ Източници:

1 ︎︎︎ blitz.bg/gallery/desi-soldzhra-napadnakha-me-kato-zhivotno-shchyakha-da-me-prebiyat-s-palki_news188238.html
2 ︎︎︎ biographbg.files.wordpress.com/2012/02/spartacus_01.jpg
3 ︎︎︎ dragbg.sofiaqueerforum.org/articles/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-tamara-night-show/
4 ︎︎︎ dragbg.sofiaqueerforum.org/assets/images/gallery/archive-of-tamara-night-show/000%20Elza.jpg
5 ︎︎︎ lentata.com/page_4502.html
6 ︎︎︎ tandfonline.com/doi/abs/10.1300/J155v06n02_17
7 ︎︎︎ gender.land/buch-butch-i-fem-femme/
8 ︎︎︎ emerging-europe.com/after-hours/sofia-pride-how-and-why-bulgaria-legalised-homosexuality-in-the-1960s/;
9 ︎︎︎ marginalia.bg/aktsent/kuiar-rechnik-za-da-se-razbirame/