В момента доминира разбирането, че дадени идентичности като куиър, транс или небинарни личности са нова концепция, внесена от ”Запада”. Не само, че това не е вярно, но куиър и транс хората винаги са съществували през историята, а на много места по света са имали собствен речник, думи и концепции за джендър, които обхващат далеч отвъд бинарността за мъж и жена и много по-широки виждания за сексуалността
—
неща, които са били затрити от колониализма, империализма и християнските мисионери.
Защо е важно за нас като съвременни хора да знаем за исторически фигури и да намираме архиви за обикновени куиър и транс хора? Какво е нашето ЛГБТКИА+ наследство? Животите на куиър хората са незаменима част от човешкото общество и за наше щастие свидетелства за тях се намират на различни места — писмени документи, поезия, писма, изкуство и фотографии. Един основен исторически източник, обаче, се оказват юридическите архиви. Това е и част от причината защо свидетелствата за животите на куиър хората в миналото често са изопачени. Например, голяма част от това, което знаем за историята на гей мъжете е поради факта, че сексуални отношения между мъже са били криминално нарушение и чуваме за тях единствено чрез осъдителната перспектива на наказателната система. Затова не може да разчитаме единствено на такива източници, за да разкрием огромното разнообразие на куиър изживяванията.
Особено важно, когато говорим за куиър история, е да не се говори само за секс. Не само, защото това би пренебрегнало асексуалните хора, но и защото историците често не се “чувстват комфортно” да установяват куиър връзки, ако нямат доказателства за сексуални отношения. Това ограничава разбирането ни за куиър връзките, особено когато същите предубеждения не се прилагат към разглеждането на хетеросексуалните исторически фигури. Куиър животът е толкова повече от просто секс — това, което ни вълнува е кои са били тези хора, какво е било тяхното място в обществото и как са възприемали себе си. Затова когато разглеждаме свидетелства за отношения между куиър и транс хора във връзки с други куиър и транс хора, трябва да търсим за следи от любов, партньорство и нежност.
В тази серия, наречена “Куиър архиви”, ще потеглим на пътешествие през историята, за да разкрием повече за ежедневието на ЛГБТКИА+ хора от различни културни среди.
︎ Използваме думата куиър за широкия спектър от разнообразни и дидисентни изживявания на сексуалността и джендъра. Ще използваме този израз в нашата серия, тъй като е по-малко ограничаващ от ЛГБТКИА+, особено когато става въпрос за описване на исторически идентичности, които са имали свои специфични думи и вероятно не биха се припознали в тези. Когато знаем с какви думи са се описвали хората в конкретен исторически контекст, ще използваме тях.
Подготвили сме галерия от исторически фотографии от всекидневието на куиър, транс и джендър дисидентни индивиди, които се радват на живота, споделят интимни моменти, правят сватби, играят със своите кучета. Простотата на снимките и искрената човечност, която показват, само потвърждава факта, че винаги ни е имало. Нашето разнообразие не е нещо ново, дори и думите, които използваме днес, да са нови.
Дори когато куиър хората са ни оставяли преки, недвусмислени доказателства за това как са се възприемали, техните думи са били унищожени след смъртта им, в опит да се изтрият “девиациите от нормата”.
![]()
Удивителен пример за това е Ане Франк (12 юни 1929 г. — февруари или март 1945). Еврейско момиче родено в Германия, която пазила дневник, в който документира живота си, докато се прикрива от нацистите. Тя е световноизвестна с писанията си, в които описва ежедневието на семейството си, които живели в скривалище в амстердамски таван. 1 Това, което повечето хора не знаят, е че най-четената версия на нейния дневник всъщност е цензурирана версия на оригиналния труд.
Съществува второ издание с несъкратена версия на текста. В оригиналните си писания, Ане споделя категорично “за своето привличане към момчета — и момичета.“ 2
Пише: ,,Помня, че веднъж спах до една приятелка и имах силното желание да я целуна и наистина го направих… Изпадам в екстаз всеки път, когато видя голата фигура на жена, като на Венера, например… Ох, ако имах приятелка!” 2
“Силата на тези думи е толкова категорична. Ане е знаела какво иска и не се е срамувала да го запише.” 2 Няма съмнение, че нейният дневник е имал страшно позитивно културно влияние, въпреки че не е давала съгласието си да се публикува дневника ѝ. 2
Защо е важно за нас като съвременни хора да знаем за исторически фигури и да намираме архиви за обикновени куиър и транс хора? Какво е нашето ЛГБТКИА+ наследство? Животите на куиър хората са незаменима част от човешкото общество и за наше щастие свидетелства за тях се намират на различни места — писмени документи, поезия, писма, изкуство и фотографии. Един основен исторически източник, обаче, се оказват юридическите архиви. Това е и част от причината защо свидетелствата за животите на куиър хората в миналото често са изопачени. Например, голяма част от това, което знаем за историята на гей мъжете е поради факта, че сексуални отношения между мъже са били криминално нарушение и чуваме за тях единствено чрез осъдителната перспектива на наказателната система. Затова не може да разчитаме единствено на такива източници, за да разкрием огромното разнообразие на куиър изживяванията.
Особено важно, когато говорим за куиър история, е да не се говори само за секс. Не само, защото това би пренебрегнало асексуалните хора, но и защото историците често не се “чувстват комфортно” да установяват куиър връзки, ако нямат доказателства за сексуални отношения. Това ограничава разбирането ни за куиър връзките, особено когато същите предубеждения не се прилагат към разглеждането на хетеросексуалните исторически фигури. Куиър животът е толкова повече от просто секс — това, което ни вълнува е кои са били тези хора, какво е било тяхното място в обществото и как са възприемали себе си. Затова когато разглеждаме свидетелства за отношения между куиър и транс хора във връзки с други куиър и транс хора, трябва да търсим за следи от любов, партньорство и нежност.
В тази серия, наречена “Куиър архиви”, ще потеглим на пътешествие през историята, за да разкрием повече за ежедневието на ЛГБТКИА+ хора от различни културни среди.
︎ Използваме думата куиър за широкия спектър от разнообразни и дидисентни изживявания на сексуалността и джендъра. Ще използваме този израз в нашата серия, тъй като е по-малко ограничаващ от ЛГБТКИА+, особено когато става въпрос за описване на исторически идентичности, които са имали свои специфични думи и вероятно не биха се припознали в тези. Когато знаем с какви думи са се описвали хората в конкретен исторически контекст, ще използваме тях.
Подготвили сме галерия от исторически фотографии от всекидневието на куиър, транс и джендър дисидентни индивиди, които се радват на живота, споделят интимни моменти, правят сватби, играят със своите кучета. Простотата на снимките и искрената човечност, която показват, само потвърждава факта, че винаги ни е имало. Нашето разнообразие не е нещо ново, дори и думите, които използваме днес, да са нови.
︎
Дори когато куиър хората са ни оставяли преки, недвусмислени доказателства за това как са се възприемали, техните думи са били унищожени след смъртта им, в опит да се изтрият “девиациите от нормата”.
Удивителен пример за това е Ане Франк (12 юни 1929 г. — февруари или март 1945). Еврейско момиче родено в Германия, която пазила дневник, в който документира живота си, докато се прикрива от нацистите. Тя е световноизвестна с писанията си, в които описва ежедневието на семейството си, които живели в скривалище в амстердамски таван. 1 Това, което повечето хора не знаят, е че най-четената версия на нейния дневник всъщност е цензурирана версия на оригиналния труд.
Съществува второ издание с несъкратена версия на текста. В оригиналните си писания, Ане споделя категорично “за своето привличане към момчета — и момичета.“ 2
Пише: ,,Помня, че веднъж спах до една приятелка и имах силното желание да я целуна и наистина го направих… Изпадам в екстаз всеки път, когато видя голата фигура на жена, като на Венера, например… Ох, ако имах приятелка!” 2
“Силата на тези думи е толкова категорична. Ане е знаела какво иска и не се е срамувала да го запише.” 2 Няма съмнение, че нейният дневник е имал страшно позитивно културно влияние, въпреки че не е давала съгласието си да се публикува дневника ѝ. 2
Дневникът на Франк е започнал като лично изразяване на мислите ѝ; тя пише многократно, че никога не би позволила някой друг да го чете. Тя открито описва живота си, семейството и другарите си, както и техните обстоятелства, докато започва да осъзнава, че има амбиции да публикува художествена литература в бъдеще. 1
За съжаление, това е повтарящ се мотив в начинанието да научаваме повече за хората през техните лични архиви. Но да се заличава частта от нея, която е изпитвала привличане също към момичета, е неуважение към паметта и личността ѝ.
Архивирането на живота на куиър хората е затруднено още повече от целенасоченото изтриване от страна на хора, които са искали да запазят статуквото, чрез унищожаването на лични архиви и цели библиотеки със знания, както в случая на ужасяващото изгаряне на колекцията на Института за сексуални науки в Берлин — първият в света център за проучвания по тема джендър и сексуалност. 7
![]()
Оцеляла снимка от костюмено парти в Института за сексуални науки през 1920 г., оцветена от Ели Ерлик.6
Институтът е установен от Магнус Хиршфелд (14 май 1868 — 14 май 1935), 4 “който е отстоявал, че човек може да бъде роден с характеристики, които не са съвместими с хетеросексуалните и бинарните категории, и това че ‘трети’ пол съществува в природата. Хиршфелд предложил термина ‘сексуални посредници’ за неконформиращи индивиди. Това понятие включвало под шапката си това, което той нарича ‘ситуационни’ и ‘конституционни’ хомосексуални — така той припознава, че често има спектър от нюанси на бисексуални практики — както и тези, които нарича ‘травестити’.” 5
![]()
“През 1931 г., Магнус Хиршфелд обикаля света и се среща с транс хора от шест континента. На снимката са четири индивиди, които днес бихме припознали като транс жени, с които той се е срещнал по пътешествията си. През този период той настоява за деколонизация, прекратяване на Британската империя и икономическо освобождение. Той е осъзнавал, че всички тези системи са дълбоко свързани с потисничеството над транс хората.” 3
︎ Ели Ерлик, куиър транс писател и общностен организатор от Ню Йорк, е възстановил и оцветил тази снимка, защото “изображения на транс хората от Глобалния юг преди 1950г. са невероятно редки.” 3 Да видим тази снимка в цвят ни позволява да възприемем хората в нея по-близко до нас, макар и почти 100 години по-късно.
Надяваме се, че ви допада нашата рубрика за трогателните, закачливи и нежни архивни фотографии и истории на куиър хора, които на затворени врати се радват на любовта и животите си във времена, в които са били отречени. Куиър хората от една или друга ера ни показват комплексността на любовта и личностите в цялата им пъстрота, богатство и многопластност. Те ни карат да се чувстваме едновременно по-малко сами и по-пълноценни в разбирането ни изобщо за любовта, идентичността и нас самите.
Имате ли вдъхновяваща история за изживявания и истории на ЛГБТКИА+ хора, която искате да споделите? Винаги сме отворени за ваши материали, които се свързват с дейността ни. Можем да ги публикуваме тук, както и в нашите хартиени и дигитални книжки и списания. Пишете ни!
︎ Източници:
1 ︎︎︎ en.wikipedia.org/wiki/Anne_Frank
2 ︎︎︎ haaretz.com/us-news/2019-06-14/ty-article/as-a-queer-jew-learning-anne-frank-was-bisexual-is-a-game-changer/0000017f-e495-d568-ad7f-f7ffd50a0000
3 ︎︎︎ tumblr.com/elierlick/719152072602304512/in-1931-sexologist-magnus-hirschfeld-traveled-the
4 ︎︎︎ bg.wikipedia.org/wiki/Магнус_Хиршфелд / en.wikipedia.org/wiki/Magnus_Hirschfeld
5 ︎︎︎ scientificamerican.com/article/the-forgotten-history-of-the-worlds-first-trans-clinic/
6 ︎︎︎ elierlick.com/color
7 ︎︎︎ wikipedia.org /en/Institut_f%C3%BCr_Sexualwissenschaft
За съжаление, това е повтарящ се мотив в начинанието да научаваме повече за хората през техните лични архиви. Но да се заличава частта от нея, която е изпитвала привличане също към момичета, е неуважение към паметта и личността ѝ.
︎
Архивирането на живота на куиър хората е затруднено още повече от целенасоченото изтриване от страна на хора, които са искали да запазят статуквото, чрез унищожаването на лични архиви и цели библиотеки със знания, както в случая на ужасяващото изгаряне на колекцията на Института за сексуални науки в Берлин — първият в света център за проучвания по тема джендър и сексуалност. 7
Оцеляла снимка от костюмено парти в Института за сексуални науки през 1920 г., оцветена от Ели Ерлик.6
Институтът е установен от Магнус Хиршфелд (14 май 1868 — 14 май 1935), 4 “който е отстоявал, че човек може да бъде роден с характеристики, които не са съвместими с хетеросексуалните и бинарните категории, и това че ‘трети’ пол съществува в природата. Хиршфелд предложил термина ‘сексуални посредници’ за неконформиращи индивиди. Това понятие включвало под шапката си това, което той нарича ‘ситуационни’ и ‘конституционни’ хомосексуални — така той припознава, че често има спектър от нюанси на бисексуални практики — както и тези, които нарича ‘травестити’.” 5
“През 1931 г., Магнус Хиршфелд обикаля света и се среща с транс хора от шест континента. На снимката са четири индивиди, които днес бихме припознали като транс жени, с които той се е срещнал по пътешествията си. През този период той настоява за деколонизация, прекратяване на Британската империя и икономическо освобождение. Той е осъзнавал, че всички тези системи са дълбоко свързани с потисничеството над транс хората.” 3
︎ Ели Ерлик, куиър транс писател и общностен организатор от Ню Йорк, е възстановил и оцветил тази снимка, защото “изображения на транс хората от Глобалния юг преди 1950г. са невероятно редки.” 3 Да видим тази снимка в цвят ни позволява да възприемем хората в нея по-близко до нас, макар и почти 100 години по-късно.
︎
Надяваме се, че ви допада нашата рубрика за трогателните, закачливи и нежни архивни фотографии и истории на куиър хора, които на затворени врати се радват на любовта и животите си във времена, в които са били отречени. Куиър хората от една или друга ера ни показват комплексността на любовта и личностите в цялата им пъстрота, богатство и многопластност. Те ни карат да се чувстваме едновременно по-малко сами и по-пълноценни в разбирането ни изобщо за любовта, идентичността и нас самите.
Имате ли вдъхновяваща история за изживявания и истории на ЛГБТКИА+ хора, която искате да споделите? Винаги сме отворени за ваши материали, които се свързват с дейността ни. Можем да ги публикуваме тук, както и в нашите хартиени и дигитални книжки и списания. Пишете ни!
︎
︎ Източници:
1 ︎︎︎ en.wikipedia.org/wiki/Anne_Frank
2 ︎︎︎ haaretz.com/us-news/2019-06-14/ty-article/as-a-queer-jew-learning-anne-frank-was-bisexual-is-a-game-changer/0000017f-e495-d568-ad7f-f7ffd50a0000
3 ︎︎︎ tumblr.com/elierlick/719152072602304512/in-1931-sexologist-magnus-hirschfeld-traveled-the
4 ︎︎︎ bg.wikipedia.org/wiki/Магнус_Хиршфелд / en.wikipedia.org/wiki/Magnus_Hirschfeld
5 ︎︎︎ scientificamerican.com/article/the-forgotten-history-of-the-worlds-first-trans-clinic/
6 ︎︎︎ elierlick.com/color
7 ︎︎︎ wikipedia.org /en/Institut_f%C3%BCr_Sexualwissenschaft