Творчеството на ромските жени

8-април-2022


︎︎︎ Литература


По случай Международния ден на ромите, 8 април, искаме да ви запознаем с 8 имена на жени от ромски произход в различни сфери на изкуствата — с международно признати художнички, с личности, преживели жестокостите на Втората световна война, както и с млади местни артистки, които тепърва изграждат своето творчество. За кои други ромки смятате, че трябва да чуят повече хора? Пишете ни и нека заедно разкриваме незаменимия им принос към културата и историята. Опре рома!

Папуша

Родена на 17 август 1908 г. в Люблин, Бронислава Вайш — по-известна като Папуша — е била полско-румънска класическа поетеса и певица. Голяма част от творчеството ѝ включва традиционни ромски литературни форми, смесени с някои необичайни аспекти, като например писането в единствено число. Повечето от творбите ѝ са свързани с носталгията, копнежа и особено чувството за изгубеност.

Магда Сечи

Магда Сечи е родена през 1958 г. в гр. Комади, Унгария, а в момента живее в Будапеща. Детството си тя прекарала в държавно сиропиталище до навършване на 18-годишна възраст. След като завършва гимназия в Будапеща, тя участва в унгарско-полска студентска програма и завършва Варшавския медицински колеж. Работи в сферата на здравеопазването в продължение на две години, но след това пренасочва интереса си към изкуството. От 1984 г. Сечи се занимава с рисунки с перо, като творбите ѝ са публикувани в различни списания и книги. От 90-те години насам се занимава и с рисуване с маслени бои.

През последните години илюстрациите ѝ са публикувани в книги, но те могат да се разглеждат и като самостоятелни произведения на изкуството. През 2000 г. е удостоена с наградата Noémi Ferenczy. Нейни творби са показвани в многобройни изложби в цяла Унгария, в частни колекции, както и в колекцията на ромския парламент, и все още могат да бъдат намерени в Етнографския музей в Будапеща.

Професионалният ѝ принос като писател също заслужава внимание: тя е автор на разкази за деца, любовни стихотворения, кратки и дълги разкази. През 2006 г. е публикувана книгата ѝ ,,Настъргвач на време”, последвана година по-късно от ,,Ромска Мандала”. От 2013 г. пише сценарии на епизоди за анимационния сериал “Ромски приказки”, базиран на ромския фолклор. Целият сериал (на унгарски и ромски) можете да намерите тук ︎︎︎.

Делия Григоре

Писателка от ромски произход, родена през 1972 г. в Галац, Румъния. Тя е също така академик и активист за човешки права.

Като дете Делия е научена да крие ромската си идентичност, за да избегне дискриминация по време на тоталитарния режим, който е притискал ромите да се интегрират напълно в доминиращото общество. Едва след 1989 г. Делия започва да възстановява културното си наследство и да учи ромски език.

Григоре завършва Букурещкия университет през 1995 г. със специалност румънска и английска филология. През 2002 г. получава докторска степен по визуални изкуства с дисертация на тема „Семейни обичаи на традиционната култура на ромите с номадски модел на идентичност в Югоизточна Румъния“. В момента е старши лектор в Букурещкия университет, а също така е председател на ромския център „Amare Rromentza“. През 2002 г. тя води активна кампания за признаване на петвековното робство в историческите румънски държави Влахия и Молдова, като иска от румънските държавни власти и православната църква да признаят своята отговорност.

Делия е и поетеса и автор на няколко книги в областта на образованието, етнографията, литературата и ромската култура като „История и традиции на ромското малцинство“ (2005 г.) и „Романипен (ромска дхарма) и семейните мистики“ (2001 г.). Всичките ѝ стихотворения са написани на ромски език. Ето откъс от стихотворението ѝ „Droma“ („Пътища“):

Сали Ибрахим

Сали Ибрахим (родена Снежана Иванова) е поетеса, журналистка и активистка от ромски произход, родена през 1950 г. в София, България. Сали израства (и прекарва целия си живот) в квартал Факултета в София, един от най-големите ромски квартали на Балканите. Почива на 71-годишна възраст през януари 2022 г.

Сали бе член на Сдружението на българските писатели и създател на литературен център в собствения си дом, където преподава поезия на млади ромки и българки. Културният център „Елит“ е създаден през 2002 г., а също така е спонсорирал „Романе: Международно списание за ромска култура, литература и изкуство“, чийто първи брой излиза през 2005 г. Сали пише и в други списания и вестници, като „Рай/Романо девлети“ и списание „Романе“.

Носителка на много международни награди, включително наградата на президента на Република Италия за стихосбирката ѝ „Цигански видения“. Написала е осем стихосбирки на български и ромски език и е първата българска ромка, която издава собствена стихосбирка и участва в основните литературни кръгове. Нейни произведения са преведени за ромски сборници на испански, полски и сръбски език. Написала е и химна „Василица“, изпълняван от ромската поп певица Софи Маринова.

Сaйя Стойка

,,Грабнах химикала, защото трябваше да се разтворя, да изкрещя.”

Творчество на Сейя Стойка се състои от над хиляда живописни рисунки и картини, създадени в продължение на повече от двадесет години. Започва да рисува в края на 80-те години на ХХ век, след усърден труд свързан със спомените и писането, започнал няколко години по-рано, тя изгражда творбите си около две основни конкретни и тематични оси. Първата е на „светлите картини“, спомени за щастливите времена, предшестващи войната, изобразяващи живота в вагоните, семейството, пазарите, и щедри и буйна празненства. Втората тематика е на „тъмните картини“, показващи потисничеството над ромите по време на нацисткия режим, включително арести, жестокости, изтребления, оцеляване и освобождение. Сейя Стойка рисува и описва събитията от живота си, както се появяват спомените ѝ. За повече информация и подрепа за Международния фонд на Сейя Стойка посетете ceijastojka.org ︎︎︎



Актрисата Наталия Цекова е родена в село Лесново, община Елин Пелин. Майка ѝ е шивачка, а баща ѝ шлосер в „Кремиковци“. Има две сестри.

Завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ. След това, отново в НАТФИЗ, завършва и магистратура – специалност „Публична реч“.

Цекова публично говори за ромския си етнос. През 2016 г. прави двуезичен моноспектакъл на тази тема заедно със съавтора Здрава Каменова – „Цигански колела“. Участва в спектакли на ансамбъл „Българе“, както и играе различни роли в едноименната телевизия. През 2021 г. с Каменова написват и участват в спектакъла „Назови ме с моето име“, изследващ темата за Възродителния процес. В същата година играе Надим в българския медицински драматичен сериал „Откраднат живот“. През 2022 г. представя новата пиеса ,,Вкусът на живота”.

Донка Кьосева

Донка Кьосева, на 24, живее в Пловдив, завършила Актьорско майсторство. Към момента се развива в огнената драма, прави огнени спектакли и пише двуезична поезия на ромски и след това превежда стиховете си на български. Към момента работи в ОП ,,Младежки център Пловдив” като образователен медиатор и води различни обучения по метода на неформалното образование. Отделно от това е и преподавател по Рисуване и актьорско майсторство в ,,DS Magnifique” и работи предимно с деца.

Ma rodu man ande purane lila
Dja uthe kate nanai manusha
Putre mange te vudara
Tai me ka avav kali sar sono
Ti pherus mu chucho vogi
I phui rovela talal mi piru
Fade te yakha karing mande
Tai muk man te tasadav lunde
Ti khameske bala ti
Bilyalona an me nastrapa
Ka bistrav i matimaskere lachimata
An mi kolin yag phabola
Bikanava mo chahces
Kida isi man

Михаела Дръган

Михаела Дръган е актриса, феминистка, драматург и поп/рап изпълнител от Румъния. Живее в Букурещ и работи в множество други градове и държави. От 2014 г. е съосновател на ромската феминистка театрална трупа ,,Giuvlipen”. Тя е една от шестте финалистки за Международната театрална награда „Гилдър/Койгни“ от Ню Йорк за 2017 г., с която се признава изключителната работа на 20 жени в театъра по света. През 2018 г. тя е артист в резиденция в Центъра за съвременно изкуство Para Site в Хонг Конг, където разработва концепцията за ромски футуризъм.

В творчеството си тя се вълнува от изобретяването на нов ритуален език, който да има силата да лекува и овластява ромските общности. С тази цел във филма „Бъдещето е безопасно място скрито в моите плитки“ тя осъвременява митовете и стари заклинания на ромските вещици и ги съчетава с поезията на своя модерен анти-расистки дискурс, поставяйки в центъра на разказа фигурата на ,,техно-вещицата” като лидер на едно утопично бъдеще, в което историческият цикъл на потисничество срещу ромите най-накрая достига апокалиптичен край.