Докато се разхождахме в Поморие случайно намерихме къщата, в която е живяла и творяла писателката Весела Страшимирова Танева.
Тя е родена през 1902 година в Поморие в семейството на Страшимир Георгиев (кмет) и Таня Борилкова (акушерка). През 1920 година Весела завършва гимназия в Бургас, а през 1926 година – славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като гимназиална учителка в Поморие, а по-късно и в София.
Поетичния си дебют тя прави през 1919 година в русенското списания „Ученическа мисъл“. Нейни стихове и разкази са публикувани във вестниците „Литературен глас“, „Мисъл“, „Женски глас“, „Вестник на жената“ на Клуба на българските писателки, „Учителско дело“, „Вечерни новини“, в списанията „Нива“, „Завет“, „Българска реч“, „Листопад“, „Флаг“, „Бургаска поща“ и други.
Първата ѝ книга „Целувка на вълните“, публикувана през 1934 година, привлича вниманието на литературната критика в България и печели престижни награди.
Писала е и разкази за борци на антифашисткото действие в страната и документални изследвания за преображенските войводи Георги Кондолов и капитан Стамат Икономов.
Умира на 8 март 1995 година в София. На фасадата на дома ѝ на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” №97 би трябвало да се намира паметната плоча на поетесата. През януари 2014 година Общинският съвет на Поморие взема решението да кръсти на името ѝ един от градските площади, правейки го едно от малкото символни места, посветени и отбелязващи приноса на жена в колективното творчество на страната. Нека си припомним колко малко жени биват споменати и изучавани в училище и да се замислим, че за да попадне женско име в общественото полезрение, то носителката му трябва да бъде представител на елитна фамилия или в случая на Весела Страшимирова Танева – кметска дъщеря.
Свят, който отрича женските перспективи, е обречен на неравенство и опресия. Затова се стараем да Ви запознаваме с нечутите гласове на жени, онеправдани по множествен принцип и ще се радваме и Вие да споделяте с нас за гласовете в литературата, науката и социалните борби, за които искате всички да знаят.
Тя е родена през 1902 година в Поморие в семейството на Страшимир Георгиев (кмет) и Таня Борилкова (акушерка). През 1920 година Весела завършва гимназия в Бургас, а през 1926 година – славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като гимназиална учителка в Поморие, а по-късно и в София.
Поетичния си дебют тя прави през 1919 година в русенското списания „Ученическа мисъл“. Нейни стихове и разкази са публикувани във вестниците „Литературен глас“, „Мисъл“, „Женски глас“, „Вестник на жената“ на Клуба на българските писателки, „Учителско дело“, „Вечерни новини“, в списанията „Нива“, „Завет“, „Българска реч“, „Листопад“, „Флаг“, „Бургаска поща“ и други.
Първата ѝ книга „Целувка на вълните“, публикувана през 1934 година, привлича вниманието на литературната критика в България и печели престижни награди.
Писала е и разкази за борци на антифашисткото действие в страната и документални изследвания за преображенските войводи Георги Кондолов и капитан Стамат Икономов.
Умира на 8 март 1995 година в София. На фасадата на дома ѝ на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” №97 би трябвало да се намира паметната плоча на поетесата. През януари 2014 година Общинският съвет на Поморие взема решението да кръсти на името ѝ един от градските площади, правейки го едно от малкото символни места, посветени и отбелязващи приноса на жена в колективното творчество на страната. Нека си припомним колко малко жени биват споменати и изучавани в училище и да се замислим, че за да попадне женско име в общественото полезрение, то носителката му трябва да бъде представител на елитна фамилия или в случая на Весела Страшимирова Танева – кметска дъщеря.
Свят, който отрича женските перспективи, е обречен на неравенство и опресия. Затова се стараем да Ви запознаваме с нечутите гласове на жени, онеправдани по множествен принцип и ще се радваме и Вие да споделяте с нас за гласовете в литературата, науката и социалните борби, за които искате всички да знаят.
***
Песен на непознатата
Аз, крайморката, съм непозната
ида от прибрежните градини,
гдето нощем, щом води притихнат,
слизат всичките звезди усмихнати.
Чувам те във сладка изнемога
как ме ти зовеш, прострел ръцете си,
искам те, но спирам се, не мога
да ти дам ръцете си и двете.
Само лъх от морските градини -
моят див копнеж край теб да мине,
с безпокоен чар ще те облъхне
и невидим някой ще въздъхне.
Аз съм твоята далечна непозната,
цял живот очакваната песен,
не зови, че знам - дори при тебе
хоризонтът ще ми бъде тесен.
Но обичай ме и дай сърцето си: -
"Само мен да любиш ти заклето си!"
Ще го взема и в рубин превърна,
на морето с песен ще го върна.
И когато в морските градини
мина през нощта благоуханна,
над вълните теменужно-сини
ще гори като рубинна рана
върху теменужно кадифе
твойто вярно предано сърце.
И задъхана всред бисерната пяна
на копнежа аз ще спра пияна
и ще вярвам, че в света за миг
няма скърби, няма и измяна...
Чу ли моя предаприлски вик?
Аз съм твоята далечна непозната,
ида от прибрежните градини,
стъпям със нозе си медно-мургави
върху бледорози раковини.
Цял живот копнях за теб едничкия -
цяла вечност искам да съм любена,
всяка пролет с прелетните птички
да ме търсиш във родината загубена
на морето през далечината.
Аз съм твоята далечна непозната,
ида от прибрежните градини,
дай на мене само ти сърцето си -
"Да ме любиш вечно ти заклето си!"
Затвори очи... води притихнали
и в тях за нас са се усмихнали
всичките звезди на тая вечер -
може би за тебе и за мене...
Любя те, но ти си тъй далече:
само лъх от морските градини -
моят див копнеж край теб ще мине...
Аз завинаги оставам непознатата,
тайно пила сока на цветята ти.