Хляб и рози:
за стачките на текстилните работнички в САЩ през 1912г.20-януари-2022
︎︎︎ Съпротива
︎︎︎ Илюстрация
Когато разглеждаме историята на работническите движения по света и у нас, няма как да не забележим, че макар и с непропорционалния си брой, жените често заемат централна роля в ръководеното на революционни протести и извоюването на основни права за едно по-добро бъдеще.
На 11-ти януари 1912 г. започва серия от стачки на текстилните работници в Лорънс, Месачузетс, след като заплатите им биват намалени. Движението на текстилните работници е останало в историята като стачките за “Хляб и рози”. В него взимат участие около 14 000 души, предимно жени и имигрантки. Стачкуват близо два месеца в лютия студ на зимата, за да извоюват:
︎ 54-часова работна седмица;
︎ Увеличение на заплатите си с 15%;
︎ Двойно заплащане на извънредния труд;
︎ Премахване на “бонусовата заплата”, която възнаграждава малцина и насърчава всички да прекарват извънредни часове във фабриката.
Работничките са изправени пред изключително тежки метеорологични условия, жестоки репресии от страна на полицията и са принудени да се разделят със семействата си, изпращайки ги временно да живеят в Ню Йорк, Ню Джърси, Вермонт и др. “Хляб и рози” обединява различни работници, жени и имигрантки в борбата не само за справедливо заплащане, но и за достойнство и уважение на работното място. Същата година тази фраза става символ и на движенията, борещи се за правото на вот за жените в САЩ.
Скандирането “Искаме хляб и рози също!” ни припомня, че можем да се стремим към нещо по-голямо и още по-красиво от хляба. Подтиква ни да се вгледаме в “даровете” около нас и в самите нас, които никой не може да ни забрани да споделяме — взаимопомощ, колективна грижа и солидарност. Именно чрез тях ние се противопоставяме на фашизма и други авторитарни идеологии, стремейки се нашият живот и общност наистина да бъдат по-добри и по-добри, а след това — още по-добри.
През 2022 г. продължава да бъде злоупотребявано с правата на жените, имигрантките и работничките. Сега е по-важно от всякога да действаме заедно и съвместно да създаваме свят, в който всички хора могат да цъфтят и процъфтяват, а не само да се хранят.
︎ Nada
На 11-ти януари 1912 г. започва серия от стачки на текстилните работници в Лорънс, Месачузетс, след като заплатите им биват намалени. Движението на текстилните работници е останало в историята като стачките за “Хляб и рози”. В него взимат участие около 14 000 души, предимно жени и имигрантки. Стачкуват близо два месеца в лютия студ на зимата, за да извоюват:
︎ 54-часова работна седмица;
︎ Увеличение на заплатите си с 15%;
︎ Двойно заплащане на извънредния труд;
︎ Премахване на “бонусовата заплата”, която възнаграждава малцина и насърчава всички да прекарват извънредни часове във фабриката.
Работничките са изправени пред изключително тежки метеорологични условия, жестоки репресии от страна на полицията и са принудени да се разделят със семействата си, изпращайки ги временно да живеят в Ню Йорк, Ню Джърси, Вермонт и др. “Хляб и рози” обединява различни работници, жени и имигрантки в борбата не само за справедливо заплащане, но и за достойнство и уважение на работното място. Същата година тази фраза става символ и на движенията, борещи се за правото на вот за жените в САЩ.
Скандирането “Искаме хляб и рози също!” ни припомня, че можем да се стремим към нещо по-голямо и още по-красиво от хляба. Подтиква ни да се вгледаме в “даровете” около нас и в самите нас, които никой не може да ни забрани да споделяме — взаимопомощ, колективна грижа и солидарност. Именно чрез тях ние се противопоставяме на фашизма и други авторитарни идеологии, стремейки се нашият живот и общност наистина да бъдат по-добри и по-добри, а след това — още по-добри.
През 2022 г. продължава да бъде злоупотребявано с правата на жените, имигрантките и работничките. Сега е по-важно от всякога да действаме заедно и съвместно да създаваме свят, в който всички хора могат да цъфтят и процъфтяват, а не само да се хранят.
︎ Nada